75 години от смъртта на Забел Есаян – една от петте най-смели жени в света

9322137“От всички традиции, които сме наследили от нашите предци, най-ярък е нашият красив, богат и отличен език, който трябва да защитаваме със загриженост, ожесточено и с ентусиазъм”

„Литературата не е украшение или хубава украса, тя е мощно оръжие или средство за борба срещу всички неща, които считам за несправедливи“.

Забел Есаян

Коя беше тя?

 Най-известната женска представителка на движението „Зартонк“, Забел Есаян изиграва изключителна роля в установяването на нова парадигма за арменското общество.
 Родена в Константинопол (съвременният Истанбул), Есаян е добре образована, до голяма степен поради вярата на баща ѝ в значението на образованието, една необичайна позиция по онова време по отношение на момичетата.

 Показателно за нейното влияние като писател и интелектуалец е, че Есаян, високо образована жена за своето време, е единствената жена в списъка на арменците, планирани да бъдат арестувани и депортирани на 24 април 1915 г. в Османската империя от младотурското правителство. Но Забел, заедно с група активисти и жени, успява да избяга в България и след това в Кавказ, Тбилиси, където е отговаряла за арменските бежанци, документирала е техните истории за жестокостите, които са се случили по време на Арменския геноцид. В същото време тя води активна социална дейност, събирайки пари, дрехи, храна и лекарства за жертвите.

След като е поканена в Съветска Армения, тя решава да се установи там за постоянно.

Съвременните критици често я наричат феминистка, но Есаян, по собствените ѝ думи, отхвърля този етикет: основната й загриженост е социалната несправедливост, включително и начина, по който се чувстват жените.

Въпреки че е успяла да избегне смъртта по време на Арменския геноцид, друго зло я застига – тя става жертва на Голямото прочистване на Сталин. През 1937 г. тя е арестувана по обвинения в национализъм и антисъветска агитация. Обстоятелствата около нейната смърт не са ясни. Смята се, че през януари 1939 г., Есаян е осъдена на смърт, а на 8 май 1939 присъдата е заменена с десет години изгнание в Сибир, където се предполага, че се е удавила през 1943 г.

Интересен факт

7053374Есаян бе признат социалист, който имаше голяма вяра в Съветска Армения. Когато се премества в Армения ѝ задават въпрос: Как може да оставите удобствата на Париж и да дойдете в Ереван? Тя отговаря: “Тези неудобства са безсмислени в очите ми, защото тук ще участвам активно в изграждането на бъдещето на нашата страна. Това отговаря ли на въпроса ви?“

Забел Есаян (по баща Хованесян) е родена на 4 февруари 1878 г., в разгара на Руско-турската война, в един от кварталите на Юскюдар в Константинопол.

Посещава Основното училище на „Светия кръст“ (Սուրբ Խաչ). От 1895 г. живее в Париж, където изучава литература и философия в Сорбоната.

Вдъхновена от френското романтично движението на XIX век и възраждането на арменската литература в Западния арменски диалект, тя пише стихове. Първите й стихотворения са публикувани в списание “Дзахиг” ( “Цвете”) през 1895 г. Есаян пише разкази, литературни есета, статии и преводи от френски на арменски език, които се отпечатват в периодичния печат “Меркюри дьо Франс”, “Юманите”, “Масис”, “Анахит”, “Аревелян мама”.

Автор е на романите “В чакалнята” (1903), “Талантливи хора” (1907 г.) и др., които предизвикат голям интерес към автора и разкриват престъпната политика на султан Абдул-Хамид II към арменците. Живеейки в Париж, тя се омъжва за художника Тигран Хайаян. Имат две деца: Софи и Грант.

Զապել_ԵսայանСлед младежката революция през 1908 г. Забел Есаян се завръща в Константинопол. През 1909 г. тя пътува до Киликия, в град Адана и публикува поредица от статии за клането в Адана. Трагичната съдба на арменците в Киликия, пресъздава чрез романа “Сред развалините” (Աւերակներու մէջ, Константинопол, 1911), издадена на български език от ОАБС „Парекордзаган“ клон Пловдив през  2015 г., в превод на Агоп Орманджиян.

Snimka: Забел Есаян в Константинопол с литературни фигури. На първия ред от дясно на ляво: Григор Зораб, Левон Шант, Есайан.

През 1918 г. тя се намира в Близкия изток и участва в организацията за заселването на бежанци и сираци. По време на тези посещения, тя пише романа “Последната чаша” (Վերջին բաժակը), “Душата ми е в изгнание” (Հոգիս աքսորեալ, 1919), “Мелиха Нури ханъм” (последното публикувана през 1927 г. в Армения, а година по-късно е преведена на френски и публикувана в Париж).

Забел Есаян е известна и като редактор, литературен критик и преводач. От друга страна нейните произведения са преведени на английски, български, немски, руски, турски и френски езици.

През 2009 г. документален филм за живота на Есаян е заснет в Армения от режисьорите Лара Ахаронян и Талин Суджян.

KORICA_Zabel_Esayan copyРедакцията раполага с книгата на Забел Есаян – “Сред развалините”, вълнуващ документален разказ за разгрома в Адана. Тя е в превод на Агоп Орманджиян, издадена е от ОАБС “Парекордзаган” клон ПЛовдив през 2014 г.

Улица в Париж носи нейното име от м. март 2011 г. “Забел Есаян бе на острието на мъченията, претърпени от арменския народ, като се превърна в символ на тези мъки. В Париж ние почитаме понесените от арменския народ страдания, протести и борбите, но в същото време ние отваряме пътя към надеждата, както прави Ереван”, каза кметът на Париж – Ан Идалго в деня на официалното наименуване на улицата.