Д-р Бохос Гаржарян: Основната тежест за запазването на Арменската диаспора се пада на арменската църква

Bohos_Garhjarian345Д-р Бохос Гаржарян е лекар по дентална медицина с висок професионален и обществен авторитет в град Русе. Активен е животът му и в арменската общност. От дълги години е Председател на Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“ в града. Много паметни събития, свързани с арменците в града се докоснаха до русенските съграждани на д-р Гаржарян, благодарение на неговата находчива мисъл и организаторски умения да композира запомнящи се събития като изложби на арменски художници, концерти на ВИС „Еребуни“ от Пловдив, представяне на знаменити арменци в града с техния принос за сънародниците ни по света. Подчертана е подкрепата на русенския председател на „Парекордзаган“ и към краеведа Хачик Лебикян, който има чувствителен принос към съхраняване историята на град Русе и това е една от неговите големи заслуги и генерира гордост, наред със следата, които са оставили арменските архитекти чрез бележите образци на архитектурното изкуство в Русе. Да поддържа жив арменския дух и история е една от житейските цели на д-р Гаржарян.

Срещите ни с него винаги са интересни. Освен широкия кръг от теми, по които той задълбочено може да разговаря, д-р Гаржарян винаги поднася прецизно подбрана информация и неусетно те увлича в неговия космополитен мироглед. Гласът му е мелодичен и напевен. Не е пунктуален, но обича детайлите.

Разговаряме с него за арменската общност и нейните проблеми извън родината.

Каква е ролята на арменската Диаспора към Армения?

  • Арменската Дисапора е неразривна част от Арменския народ и Армения. Диаспората не може да съществува сама за себе си без Майка Армения. Тя е обречена на гибел. Според мен процесът е двустранен. Както Армения помага на Диаспората, така и тя трябва да помогне на Армения. Но това не става само с инвестиции, макар те да са най-силната страна за просъществуването ѝ. Важен момент е също, че не можем да поставим под един знаменател Диаспорите по света. Как да сравняваме силните Диаспори, каквито са в Канада, САЩ, Франция,  с по-малките общности като България, Румъния и т.н.? Всяка Диаспора, според своите възможности и сили, трябва да участва в тази помощ за бъдещето на Армения, поради което е необходимо да се състави реално работещ план в малки стъпки. Поклонническите групи към Армения да не са спонтанни, а планирани. Когато работим за арменска кауза трябва да разгърнем нашите усилия за да привлечем неарменските си приятели. Да разширим кръга от наши поддръжници. Да ги поканим заедно с нас да посетят Армения. Аз съм готов да организирам поне 10 мои колеги за една такава екскурзия.

Как ще помагаме на Армения, когато самите ние имаме нужда от помощ?

  • В момента, когато Армения се обезкървява, когато младите хората напускат страната тя чака Диаспората да ѝ подаде ръка. В същия момент Диаспората сама за себе си има нужда да бъде подкрепена. Аз виждам тази помощ в няколко направления и едното е Арменската телевизия да отделя 30 мин. на ден за предавания на западно арменски език. Учебните помагала, които Министерството на Диаспората изпраща към арменските училища в Диаспората също носи положителен знак за запазването ѝ. Като част от Арменската диаспора по света ние трябва да изградим общ план вместо индивидуални спорадични изяви.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Д-р Гаржарян с Варужан Восканян в Русе, 2014 г.

 

Основната тежест за запазването на Диаспората  спрямо местните специфични условия се пада на арменската църква, която е главния фактор за запазването, последвано от училищата и семейството. Но същият ангажимент имат и арменските организации, които работят в синхрон и хармония с църквата. Задължително е. Има ли разногласия – това е ненужно изразходване на вредна енергия. Лидер на арменското общество е църквата. Имаме хиляди примери и сме убедени, че в най-тежките години, и след Геноцида, векове  наред сме били подтиснати, но където и да сме били разпръснати по света, независимо от тежкото икономическо положение и финансово състояние Арменската диаспора е издигала своите храмове и се е обединявала около църквата. Тъжно е, когато  в днешно време виждаме колко е трудно една арменска църква да се построи и да се завърши.

 

Какъв е днешния арменец – асимилиран или интегриран?

  • Въпросът е много обширен и аз не бих могъл да отговоря в няколко реда.

Арменския народ е съзидателен народ. Ние сме се заселили, не по свое желание, в различни краища на света и сме се старали да живеем хармонично с различните общности, благодарение на нашите качества – честност и трудолюбие, дружелюбни и миролюбиви сме, любознателни и образовани. Създадени сме генетично да творим, и изхождайки от този факт ние се интегрираме много бързо и даваме своя принос във всяка страна, в която са ни приемали. Познати са имена на арменци – светила в науката, заслужили признанието на много народи със своите изобретения или постижения в областта на културата, науката, изкуството или медицина. Много са примерите. Паралелно с това обаче тече безвъзвратно и другия процес – процеса на асимилация. Няма лостове, с помощта на които той да бъде спрян. Можем само да го забавим. Според мен той е неминуем процес, провокиран от човешкия прогрес.  Тук отново ще подчертая ролята на всички арменски организации, които милеят за арменщината, начело с църквата ни и най-вече на най-голямата неполитическа благотворителна организация в света – „Парекордзаган“. Защо давам за пример Благотворителния съюз? Читателите са запознати с програмите на организацията, основополагащи за образованието, културата и близостта с отечеството. Тя е единствената организация, която последователно работи как майчиния език да достигне до нашите деца и млади хора било чрез Арменския виртуален колеж (AVC),  стипендиите, които ежегодно се отпускат за арменски студенти или програмите ѝ в Армения. Тя възпитава в дух на родолюбие младото поколение, започвайки от най-ранна детска възраст с AVC, продължава с програмите на скаутския лагер „Антраниг“ за деца от 13-18 години, „Открий Армения“ за 15-18-годишни и Летните стажантски програми за кариерно развитие на студентите. Така тя се докосва до живота на близо 500 хил. души и работата ѝ сред арменските общности по света е огромна.

С огорчение отчитам, че асимилацията е неизбежна. Наше задължение е да търсим форми и методи за нейното забавяне.

Д-р Гаржарян вие сте посетили много държави. Винаги сте търсели арменската нишка. Писали сте пътеписи за нашия вестник. Как се формира, според Вас, днешната Арменска диаспора?

  • Следя арменската телевизия и съм в течение на всички новини. Живо се интересувам и за състоянието на сирийските арменци, както и на арменците по света.

Арменската диаспора в Румъния например, получава много средства от държавата. С тази помощ те поддържат прекрасните си храмове, имат културен живот, издателска и образователна дейност. Не може да се каже същото и за България. Знаете, че до 1989 г., държавата отпускаше субсидии на етническите групи за поддържане на самодейни състави и за култура. Днес вече няма такава помощ и арменските организации изнемогват, нямат средства за да осъществяват своята дейност. Липсват и големи дарители, както е в другите държави от Арменската диаспора. Всеки от нас може да назове имената на 2-3 почти постоянни спонсори в по-големите градове, върху които пада тежестта да поддържат арменските огнища. Това е свързано и с нелеката икономическата ситуация в България. Тук искам да отбележа, че намаляването на прираста, както и имигрирането на млади хора, оказва сериозно влияние върху благоденствието на общността.

Какво бихте пожелали на нашите читатели?

  • Да пазят жив арменски дух и да бъдат активни в обществения ни живот. Да четат арменска литература и нашия вестник. Книжовността винаги е била приоритет за арменците.