ПРЕЗ М. НОЕМВРИ ЩЕ ОТБЕЛЕЖИМ 50-ГОДИШНИНАТА ОТ ОТКРИВАНЕТО НА МЕМОРИАЛНИЯ КОМПЛЕКС ДЗИДЗЕРНАГАПЕРТ В ЕРЕВАН

Armenian Genocide MemorialКаква е символиката на емблематичния дизайн на Мемориала, който го превърна в централно място за поклонение на стотици хиляди хора по света?

Д-р Хайк Демоян* – директор на Музей-института за Арменския геноцид в Ереван, Армения разказва пред AGBU Web Talks:

Арменският мемориален комплекс е официалният паметник на Армения, посветен на жертвите на Арменския геноцид. Построен е през 1967 г. на хълма Дзидзернагаперт (Лястовица, на арм. – Ծիծեռնակաբերդ) в Ереван. Всяка година на 24 април (Арменския ден за възпоминание на Геноцида) хиляди арменци се събират пред паметника, за да почетат паметта на жертвите. Хората, които се събират в Дзидзернагаперт, носят свежи цветя от уважение към всички хора, убити в периода 1886-1915 г. в Османската империя. През годините мемориалът е посетен от широк кръг политици, художници, музиканти, спортисти и религиозни дейци.

7104137На обявения конкурс през 1965 г. са постъпили около 100 проекта за Мемориал. Те са разгледани от специално жури. Печели най-впечатляващият проект на 30-годишния архитект Сашур Калашян и архитектът Артур Тарханян. Художник е Хованес Хачатрян.

Строителството на мемориала е започнало през 1966 г. и е завършило през ноември 1967 г. 44-метровата конусовидна колона символизира националното възраждане на арменците. Тя е изградена от две части, които символизират Източна и Западна Армения, които във върха си се съединяват, устремени към небето, символ на възраждането на арменския народ. Дванадесетте плочи, които са разположени в кръг с височина 15 м., символизират 1915 г. Те представляват дванадесетте загубени арменски провинции в днешна Турция. В центъра на кръга, на дълбочина 1,5 метра, гори вечен огън, посветен на над 1,5 милиона души, убити по време на Арменския геноцид. Покрай парка на паметника има 100-метрова стена с имената на градовете и селата, където е известно, че са извършени кланета и е депортирано арменско население, а на гърба на паметната стена са поставени табели с имената на личностите, които се ангажираха да облекчат бедствието на оцелелите по време и след Геноцида (между тях: Йоханес Лепсиус, Франц Верфел, Армин Т. Вегнер, Хенри Моргентау Ср., Фритьоф Нансен, папа Бенедикт XV, Якоб Кюнзлер, Бодил Биор).

Музей-институтът за Арменския геноцид отваря врати през 1995 г. по повод 80-годишнината от Геноцида. Структурата на музея, планирана от архитектите Сашур Калашян, Людмила Мъкъртчян и скулпторът Ф. Аракелян е с уникален дизайн. Откакто е отворил врати, музеят е посетен от десетки хиляди ученици, студенти и огромен брой туристи от и извън Армения. Република Армения превърна музея в част от Държавния протокол и много официални чуждестранни делегации вече са посетили музея, вкл. папа Йоан Павел II, папа Франциск, президентът на Руската федерация Владимир Путин, президентите на Франция Жак Ширак и Франсоа Оланд, както и други известни обществени и политически личности. Музеят съдържа исторически документи и е отворен за обществеността на арменски, руски, английски, френски и немски езици.

Hayk-DemoyanВпечатляващата двуетажна сграда е построена встрани от хълма, за да не се отклонява вниманието от внушителното присъствие от намиращия се наблизо Паметник на геноцида. Покривът на музея е плосък и покрит с бетонни плочи. Той е с изглед към живописната долина Арарат и величествената планина Арарат. Първият етаж на музея е подземен и има административни, инженерни и технически сервизни помещения, както и зала Комитас, която разполага със 170 места. Тук се намират и складовите помещения за музейни артефакти и научни обекти, както и библиотека и читалня. Изложбената зала на музея  се намира на втория етаж в пространство, малко над 1000 квадратни метра. Има три основни вътрешни изложбени зали и външна галерия със собствена зала. Паметникът на геноцида е предназначен да спомене невинните жертви на Първия геноцид на XX век. Мисията на Музея на геноцида се корени във факта, че разбирането на Арменския геноцид е важна стъпка в предотвратяването на подобни бъдещи трагедии, в съответствие с идеята, че онези, които забравят миналото, са осъдени да го повторят.

Сегашният директор на музея е д-р Хайк Демоян (на снимката).

*д-р Хайк Демоян получава докторска степен в Института по ориенталски изследвания на Арменската национална академия на науките и е завършил Държавния университет в Ереван, където е бил преподавател в историческата катедра в периода 2002-2005 г. Д-р Демоян е автор на дванадесет книги и голям брой академични статии по теми, като Арменския геноцид, Турската външна политика и участието на Турция в конфликта в Арцах (1991-1994 г.).