ГАРО БАРДИЗБАНЯН: САМОУК ИЗОБРЕТАТЕЛ, МУЗИКАНТ, СКИОР …

Garo_BДиректор на ски-учителите в Чепеларе, Почетен председател на Пловдивския ски клуб, корепетитор на първия естраден ансамбъл „Хеброс“ в Пловдив, първият воден скиор в България   и основател на школата по водни ски в Пловдив, треньор и съдия по ски и водни ски с международна категория …

Това е само част от биографията, която лъкатуши и се извива в семейния и професионален път на Гаро Бардизбанян, който използва за трамплин арменския си нюх и светоусещане за ред и цели в живота. Статиите написани за него от българските журналисти са обширни и пропити с гордост от постиженията на пловдивчанина.

 Разговаряме преди дни в редакцията на вестник „Парекордзагани цайн“. Чувала съм за легендата Гаро Бардизбанян и сина му, Степан, които са имена сред водния и зимен ски спорт в Пловдив. Но дори не знаех за високите отличия и постижения на баща и син в спортната гилдия на града.

Но никога не е късно…

 Имам цял роман записан на диктофона си. Сагата на един живот. А трябва да поднеса на читателите отсятото и важното от нашия разговор. Мисля си за две страници, но едва ли…

Garo_B_5 Започваме от началото, денят на раждането, пътят на професионалното развитие до днес. Гаро продължава своя активен живот. Неговите почти 83 години отново го извеждат на първото място, този път сред ветераните на зимния спорт за Купата на България, на която е шампион при всяко участие за последните 30-40 години. До днес още никой не му е отнел първенството в категорията. Казва, че най-голямата му любов са ските.

 Майка му е от Родосто, а баща му от Истанбул. Живее в България 59 години. След това по стечение на обстоятелствата заминава със зелена карта за САЩ през 1988 г., където са майка му, брат му, децата и внуците му. Задушава го партийната йерархия, службогонците и ограниченията, наложени от социалистическия режим в България.

 Въпреки годините си той започва работа в САЩ в текстилна фабрика. Прави спонтанно едно приспособление, слага брояч на една от машините за да спира сама. Забелязан е от гл. инженер. Назначват го като “специалист по електроника”. Издигат го в службата. Заплата му е двойна. Когато се връща от България, която често посещава заради участията си в ски състезанията за Купа Пловдив, колегите и началниците му в САЩ жадно и с интерес го очакват за да им разказва, да покаже снимки.

 –         Електрониката е моя слабост от детинство, още от арменското училище, казва Гаро.

Garo_B_1 Техниката и спортът вървят заедно през целия му живот.

 Как се свързва електрониката и спорта?

–         Постоянно поставях влечението ми към електрониката в услуга на моето развитие като специалист. В казармата поисках да ме насочат в поделение с радиотехника – попаднах в школа за радиолокация. Имал съм на разположение кабинет, техника, всякакви удобства. След казармата потърсих работа. Помогнаха ми от дружество Локомотив, които, за да ме склонят да се  състезавам за тях, от името на дружеството, ми намериха работа като радиотехник. Помогна ми и това, че от дете свирих на акордеон, а в единствения сервиз за радиоапарати в Пловдив, щяха да създават хор към предприятието. Аз бях идеалният кандидат – като радиотехник и акордеонист.

 Гаро Бардизбанян е първия корепетитор на представителния ансамбъл на град Пловдив – „Хеброс“, с ръководител Ботьо Ботев.

 Защо акордеон?

–         Майка ми работеше частно – детска конфекция. Със събраните пари един ден ми купи акордеон. Бях на 7 години. Не съм ходил на уроци. Нямах учител. Свирих сам, научих няколко мелодии. Сигурно съм можел да свиря, след като Ботьо Ботев ме покани в естрадния състав „Хеброс“ (1958 г.), който впоследствие стана представителна група на град Пловдив, да бъда корепетитор. След години, когато за първи път в Пловдив бе внесено електронно пиано, аз бях първият, който засвири на него.

 Междувременно Гаро често посещава руската книжарница, където жадно поглъща техническата литература.

През 1963 г. в Пловдив се внасят първите 80 телевизора „Орион“. Към пощата откриват сервиз и наемат Гаро, тък като той е сред малкото пловдивчани, които имат необходимите познания. Не пропуска през свободното време да спортува любимата си дисциплина.

 Имаш две изобретения в спорта. Как стигна до необходимостта да ги създадеш?

–         Един пловдивски спортист завърши аспирантура в Съветския съюз. Когато се върна в България реши да създаде и в Пловдив Лаборатория за високо спортно майсторство, каквато е видял и там. Годината е 1970. В Пловдив няма много специалисти по електроника. Бях активен спортист тогава и от БСФС го насочват към мен. За да бъда одобрен за тази лаборатория ми възлагат да направя апарат за  електронно времеизмерване за спринтьорите чрез фотоклетки. Представих им го, те го одобриха и ме назначиха в Научно- приложната лаборатория за високо спортно майсторство, където работих 10 години. Създадох фотоапарат, който да снима през точно определени интервали по време на тренировки за да се изглаждат слабостите докато тече  подготовката на спортистите, създадох уред за тренировка и контрол за боксиорите  и много други.

20171030_112614456789От 1949 г. и досега Гаро Бардизбанян е шампион на Пловдив по зимни ски дори и през 2017 г. е шампион на Републиката в категория ветерани.

Как се зароди любовта ти към ските?

–         През 1948 г. арменското дружество „Ереван“ в България проведе ски първенство на Витоша.  В Пловдив нямаше изявени скиори. Единствено брат ми, който е с 8 години по-голям от мен, можеше да кара зимни кънки тъй като на мястото на днешните фонтани в градината всяка зима се замразяваше и брат ми беше един от добрите кънкьори. Ръководството на „Ереван“ в Пловдив го избраха. По стечение на обстоятелствата той спечели 3-то място. Тогава се запалих и аз. Продадох си слушалките, които имах от немски танк и си купих ски. Бях на 14 г.

На обществени начала Гаро Бардизбанян е директор на ски-учителите в Чепеларе, в училището, което по-късно завършва и сина му, Степан.

С какво се занимава днес Степан в САЩ?

–         Той е треньор по водни ски и негова възпитаничка стана Световна шампионка по водни ски. Друга, 12-годишна негова ученичка, стана Шампион на САЩ по водни ски тази година.  Треньор е на двама българи, европейски шампиони. А рекордът на Степан в скока (49.40 м), поставен в Киев, стои непокътнат от 1985 година!

Как от зимни ски премина към водни?

–         Зимния сезона за ски е много кратък и си помислих, че за да си поддържам форма трябва да тренирам и ми мина през ум за водни ски (1963 г.). Имах представа какви трябва да бъдат водните ски и мой приятел дърводелец ги изработи. Но нямахме моторница.

Garo_B_6567Така или иначе Гаро преминава през много перипетии, но ги преодолява с изобретателност и подръчни средства, прави си моторница и започва да тренира Степан още от малък. Успехите не закъсняват. Степан става републикански и балкански шампион. Печели и шампионската титла на състезанието „Дружба“, организирано за страните от соцлагера.

Гаро Бардизбанян превръща пясъчната кариера край Оризаре в модерен стадион за водни ски.

Как се случи това?

–         Тренировките ни протичаха на гребния канал в Пловдив. Но се оказа, че пречим на гребците, тъй като се вдигаха много вълни. Започнах да търся друго място. Така открих пясъчната кариера на село Оризаре. Обърнах се към директора на пловдивския завод „Елпром“ да превърнем Оризаре в място за отдих на работниците, предложих му да организираме и тренировки по водни ски към завода, за децата на работниците. Съгласи се. Направихме и влек. Там тренирахме, а едно от международните състезанията, които започнахме да провеждаме езерото в Оризаре бе включено в календара на Световния съюз по водни ски.

В априлския брой от 1986 г. списание “Уотър ски”, най-авторитетното издание на ИУСФ (Международната федерация по водни ски), определя водния стадион, роден от идеите и действията на Гарабед Бардизбанян, като един от петте най-добри в света!

Какво можем да посъветваме днес младите?

–         Трябва умееш да правиш нещо. Да си харесваш професия, ако искаш да успееш. Това се корени във възпитанието дадено ми от семейството. Затова и моето схващане е, че ако предявяваме претенции към младите, то е защото ние така сме възпитани.

ГароВ живота си Гаро е имал много предизвикателства. Едва сега си дава сметка, че се е изправял пред видимо непреодолими прегради, но смелостта, с която е подхождал, казвал си е „каквото стане“, е увенчавал с успех всяко негово начинание. Почти през целия си живот е работил на две места.

Изобщо … „късметлийското момче“. 

Лични постижения:

Автор на две изобретения в спорта: Едното е за боксьори, другото е за измерване силата и скоростта, с която спортистът може да отскочи от земята.

По негова идея и лични усилия е монтиран Първият ски влек в парк Родопи.

И до днес той остава първият и единствен в Парк Родопи.

 Първата детска градина за ски

В началото на 70- те години на миналия век, по инициатива на Гаро Бардизбанян, за първи път в България, в Пловдив, се организират детски градини за ски. Всеки ден по една детска градина се извозва до хижа Здравец и децата, оборудвани с детски ски от гардероба на Пловдивския ски клуб, се обучават от професионални учители да карат ски. Съвсем скоро тази практика се въвежда и в други градове на страната.

 Учредител е на Планинска спасителна служба към БЧК

През 1950 г. в Пловдив се учредява ПСС ( Планинска спасителна служба) към БЧК. Гаро Бардизбанян е един от учредителите.

 Със съпругата си Ани са спонсори на Ски състезанието за Купа Пловдив, „От благодарност към самия спорт“, казва Гаро.

 

Основател на школата по водни ски в България

Есенцията от нашата среща се сведе до няколко съществени урока, с които той е вървял в професионалния си и семеен път: трябва да изпълним живота си с любов и знание, да откриваме светлина в тунела, да посрещаме трудностите с трепета на успеха.

Какво можем да посъветваме днес младите?

–         Трябва умееш да правиш нещо. Да си харесваш професия, ако искаш да успееш. Това се корени във възпитанието дадено ми от семейството. Затова и моето схващане е, че ако предявяваме претенции към младите, то е защото ние така сме възпитани.

В живота си Гаро е имал много предизвикателства. Едва сега си дава сметка, че се е изправял пред видимо непреодолими прегради, но смелостта, с която е подхождал, казвал си е „каквото стане“, е увенчавала с успех всяко негово начинание.

Изобщо … „момчето на късмета“.

Хрипсиме ЕРНИАСЯН