РАЗЛИЧНИЯТА В ЕЗИКА НИ – разделя или обединява арменците по света и Армения

Арменски-езикПо нареждане на Сталин арменския правопис и говорим език в Армения, познат като Месробян лезу (езика на Месроб – създател на арменската и грузинска азбука Месроб Мащоц) се сменя. Целта на диктатора била да се прекъсне връзката между Армения и Арменската диаспора. Оттогава, в света на арменците съществуват два езика – официалния на Армения – източно – арменски и този, на който говорят арменците в Диаспората – западно – арменски.

Да върне на народа изначалния му език днес, по думите на г-н Григор Джаникян, (писател, журналист, зам-председател на Съюза на журналистите в Армения), специалисти започват работа с изчистването на руските думи в езиковия речник на арменците в Армения, които са приели стародавния навик да се употребяват наред с чисто арменските изразни средства.

Не следва ли и ние да започнем пречистване на нашият език в Диаспората от турцизмите?

Вероятно няма да успеем, поради една елементарна причина – не разполагаме с квалифицирани учители и учени – лингвисти, които да се заемат с лексикалната семантика на западно-арменския ни език.

Фонологичните промени в източно – арменския език до голяма степен затрудняват днес комуникацията с говорещия западно – арменски език. Въпреки тези условни препятствия, ползващите двата езика арменци полагат усилия да изгладят граматичните и езикови парадигми и прекрасно да се разбират влагайки езиково творчество в създаването на комуникативна форма на арменския език, разбираема и за двете страни.

С Яновк Лазян, бивш преподавател в колежа на AGBU „Мелконян“ в Кипър, завършил арменистика в Ереванския университет, разговаряхме преди четири години в редакцията на вестника ни.  Арменски езиковед бе отговорил на въпроса ми защо все още съществуват два арменски езика, по следния начин: източния и западен арменски език трябва да ги приемаме като диалекти.

Това като че ли изчерпва всички съмнения, че ние сме объркали нещо в миналото си.

Armenian-Alphabet03-westПрави впечатление, че ние, арменците от Диаспората, когато сме в Армения, по-скоро се опитваме да се доближим до официалния език на Армения, отколкото обратното явление.

Като проблем в Диаспората се явява и факта, че имигриралите от Армения в други страни искат децата им да изучават източно – арменския език, на който в техните семейства неизменно се говори. Това задълбочава различията между арменците от Армения и тези от Диаспора. Дори до някаква степен ги отдалечава и обособява в две групи: на източно-арменци и западно-арменци. Тази структурирана по различен начин общност, не намира много допирни точки с местното население. Факт, който много скоро трябва да се изглади и да стопи различията.

Спомням си, че ние, учениците от арменското училище в Пловдив („Степан Шахумян“), преди да бъде затворено от държавата през 1977 г.,  се обучавахме на източно- арменски език.

Въпреки, че езикът и речта на всеки човек са индивидуално проявени в неговата среда, стремежа ни да научим поколенията на родния ни език, създаден от Месроб Мащоц, не се раздвоява. В Диаспората, в арменските училища, редовни или неделни се преподава западно-арменския език.

Доскоро Министерството на Диаспората на Армения попълваше книжовната празнина на арменците по света чрез учебници и учебни помагала, които се печатаха в Армения на източно – арменски език. Проява на зачитане правото на тези общности да не променят своята отколешна традиция бе започналото отскоро издаване на учебници в Армения на западно-арменски език. Огромни за нашите нужди пратки с учебни материали идват и в България. Министерството на Диаспората разширява с всяка изминала година тематичните издания, букварите, дигиталните помагала и помощните материали за учителите, на западно-арменски език.

Но за мен няма съмнение, че каквато и фонетична разлика да съществува в арменския език, западно или източно, в говоримата или писмена форма, арменците по света имаме еднаква народопсихология, а именно – да пазим своята идентичност, да помним своите корени и да не забравяме, че сме арменци! Никакви различия не биха повлияли на това убеждение!

Хрипсиме Ерниасян